Jun 14, 2012, 9:43 AM

Сражение

  Poetry
646 0 3

СРАЖЕНИЕ

 

        “Само битка изгубена

          е по-скръбна от битка спечелена”

                             Робърт ДЖОРДАН, “Небесният огън”,

                             пета книга от “Колелото на времето”

 

Човек се ражда воин. Заветът вечен

в света на вените му – свят на кръв –

го прави на сражения обречен

и с дух на гладиатор. С вечна стръв

да извърви докрай, да се докаже,

да прекоси света на шир и длъж

той идва гол на този свят миражен,

на който всички идваме веднъж.

 

А битието тук е безпощадно –

жестоки тъжни битки ден след ден,

додето – уморен – накрая паднеш,

в последния си напън победен.

Животът е сражение безкрайно

за хляб, за обич, за небе, за дом;

победата е винаги случайна,

след нея крачи винаги разгром.

 

И даже ако цял живот щастливо

си бил боец без рани и без страх,

и ти си смъртен, както всички живи –

дошъл си прах и ще си идеш прах.

Победата е просто невъзможна,

накрая чакат камък, гроб и кръст.

Животът е една лъжа безбожна –

от пръст родени, ще сме просто пръст.

 

Дано поне, доде сме още живи,

след всеки бой – пореден епизод –

победи ни съпътстват...

...тъй горчиви,

като самия ни горчив живот.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сражение е! Поздрав!
  • Горчив живот, горчиви победи...
    Въпрос на гледна точка, Северянино.
    Големият руски писател Куприн казва, че здравето и физическата свобода са достатъчни, за да се чувстваш щастлив.
    Е, ако не щастлив, то поне доволен. Защото всичко останало се постига
    в различни степени – според способностите на отделния човек. И ако той се познава добре, няма да мечтае за невъзможни неща, което пък е в основата на всяко разочарование...
  • С всяка спечелена битка се приближаваме към ... крайния ни разгром!!!
    Но дали е разгром, наистина, след като ще оставиш след себе си безценното наследство на Поезията си?!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...