14 июн. 2012 г., 09:43

Сражение

651 0 3

СРАЖЕНИЕ

 

        “Само битка изгубена

          е по-скръбна от битка спечелена”

                             Робърт ДЖОРДАН, “Небесният огън”,

                             пета книга от “Колелото на времето”

 

Човек се ражда воин. Заветът вечен

в света на вените му – свят на кръв –

го прави на сражения обречен

и с дух на гладиатор. С вечна стръв

да извърви докрай, да се докаже,

да прекоси света на шир и длъж

той идва гол на този свят миражен,

на който всички идваме веднъж.

 

А битието тук е безпощадно –

жестоки тъжни битки ден след ден,

додето – уморен – накрая паднеш,

в последния си напън победен.

Животът е сражение безкрайно

за хляб, за обич, за небе, за дом;

победата е винаги случайна,

след нея крачи винаги разгром.

 

И даже ако цял живот щастливо

си бил боец без рани и без страх,

и ти си смъртен, както всички живи –

дошъл си прах и ще си идеш прах.

Победата е просто невъзможна,

накрая чакат камък, гроб и кръст.

Животът е една лъжа безбожна –

от пръст родени, ще сме просто пръст.

 

Дано поне, доде сме още живи,

след всеки бой – пореден епизод –

победи ни съпътстват...

...тъй горчиви,

като самия ни горчив живот.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сражение е! Поздрав!
  • Горчив живот, горчиви победи...
    Въпрос на гледна точка, Северянино.
    Големият руски писател Куприн казва, че здравето и физическата свобода са достатъчни, за да се чувстваш щастлив.
    Е, ако не щастлив, то поне доволен. Защото всичко останало се постига
    в различни степени – според способностите на отделния човек. И ако той се познава добре, няма да мечтае за невъзможни неща, което пък е в основата на всяко разочарование...
  • С всяка спечелена битка се приближаваме към ... крайния ни разгром!!!
    Но дали е разгром, наистина, след като ще оставиш след себе си безценното наследство на Поезията си?!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...