Сражение

14 июн. 2012 г., 09:43

Поэзия

525 0 3

СРАЖЕНИЕ

“Само битка изгубена

е по-скръбна от битка спечелена”

Робърт ДЖОРДАН, “Небесният огън”,

пета книга от “Колелото на времето”

Човек се ражда воин. Заветът вечен

в света на вените му – свят на кръв –

го прави на сражения обречен

и с дух на гладиатор. С вечна стръв

да извърви докрай, да се докаже,

да прекоси света на шир и длъж

той идва гол на този свят миражен,

на който всички идваме веднъж.

А битието тук е безпощадно –

жестоки тъжни битки ден след ден,

додето – уморен – накрая паднеш,

в последния си напън победен.

Животът е сражение безкрайно

за хляб, за обич, за небе, за дом;

победата е винаги случайна,

след нея крачи винаги разгром.

И даже ако цял живот щастливо

си бил боец без рани и без страх,

и ти си смъртен, както всички живи –

дошъл си прах и ще си идеш прах.

Победата е просто невъзможна,

накрая чакат камък, гроб и кръст.

Животът е една лъжа безбожна –

от пръст родени, ще сме просто пръст.

Дано поне, доде сме още живи,

след всеки бой – пореден епизод –

победи ни съпътстват...

...тъй горчиви,

като самия ни горчив живот.