Иска ми се да те имам
в най- снежната гора,
да не съществува време
или... хайде, само това.
Да има огнище или камина
и да пръскат от нея искри,
да примамват чашите с вино
и да усещам вкуса му по теб.
Да танцуват по стените сенки
и да ми разкажеш история страшна
как се преследват в лютата зима
зверовете на нашите страсти.
Не ме докосвай нежно,
така не обичам, хапи ме,
ти всъщност знаеш отлично
и не е нужно да му измислям име...
Няма такова, защото е чувство
или не..., по- скоро е стон,
ти го изтръгваш от мене...
а аз в замяна какво да ти дам?
Бих ти дала... всичко,
но не ми е никак удобно.
Да ти предложа ли нещо, но тихо,
а ти, ако искаш,... твое е.
© Стеляна Всички права запазени