Срам ме е като пиша поезия, ама...
... понякога само така излиза. Няма си заглавие. Ниво третокласник е, знам :)
Едно стихче бяло
от мъка ли побеляло
Или от страх изветряло
Стихче малко закачливо
За едно дете игриво
С водно пистолетче криво
Пистолетче водно повредено
Малко на дулото навредено
Но все още незаменено
Пистолетче кат' това
Няма нийде по света
Тъй щото подарък е от баща
Баща тъй смел и мил
Изпратен на фронта той се бил
Казват че много врагове сразил
Незавърнал се той обаче
И детето плаче ли плаче
Досущ кат' малко пеленаче
Но пък си има своя пистолет
Макар малко счупен отпред
От своя баща - късен колет
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
