3.02.2009 г., 13:40

Срамежливи кокичета

1.3K 1 3

Срамежливи кокичета

 

Срамежливи кокичета бели

нежно извиват крехки снаги,

като красиви балерини

грациозно повдигат глави!

 

Февруари ги запита:

"- Не сте ли подранили?

Не бързате ли да покажете в снега

тези слаби стебла?

Ще засенчите ли  Снежко

с тази своя белота?

Баба Марта ще ви види

и ще ви завиди!"

 

"- Не, не бързаме, защото

ние сме радост за очите!

И като камбанки бели

тихичко напомняме, че скоро

Пролетта ще дойде и ще разтопи снега

- да се радват всички деца!"

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашка Нешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е мило!
    Усмихнах се!!
    Радвам се на оптимизма ти!!!
  • Здравейте! За всички, които прочетоха - без особени претенции за нещо "сериозно", просто ме вдъхновиха първите кокичета! Желая ви повече усмивки!
  • доста по детски
    огледай!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....