Срамувам се за всичко, което съм ти сторил.
За мъката във нежната душа
и сълзите горчиви в омайните очи.

Но сторих туй от чиста глупост,
от страх, че те обичам много аз.

А копнеех ден и нощ за тебе.
Бленувах да те видя
с таз слънчева усмивка,
която озаряваше и мен.

Исках миговете да не свършват.
Да съм винаги със теб, до теб.
Звънкия ти смях да чувам,
в погледа пронизнащ да потъвам.

Страхувах се да ти го кажа,
че бях заклел се друга да не обичам
и в любов да й се вричам.

Срамувам се от себе си, че позволявам
да се отрони поредната сълза.
Срамувам се от слабостта си...
да жертвам всичко в името на любовта.