Срамувам се за всичко, което съм ти сторил.
За мъката във нежната душа
и сълзите горчиви в омайните очи.
Но сторих туй от чиста глупост,
от страх, че те обичам много аз.
А копнеех ден и нощ за тебе.
Бленувах да те видя
с таз слънчева усмивка,
която озаряваше и мен.
Исках миговете да не свършват.
Да съм винаги със теб, до теб.
Звънкия ти смях да чувам, ...