Сразена
Времето дойде и си отмина
И казахме си ние сбогом,
но в очите виждах пак "защо?!".
Търсех път към теб, но
се подминахме, защо ли?!
Аз вярвах в нас, но ти - едва ли.
Поредният глупак в твоя живот...
Поредната сразена душа....
Поредното "не тук и сега".
Поредната грешна жена...
За да спреш да ме обичаш...
явно не си знаел що е любовта...
Признай си и разбери...
не те обвинявам,
но вече не съм това дете,
което можеш да гледаш в очи -
сега съм една сразена и огорчена жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Работова Всички права запазени
