8.07.2009 г., 0:40 ч.

Сразена 

  Поезия » Бели стихове
577 0 1

 

 

Времето дойде и си отмина

И казахме си ние сбогом,

но в очите виждах пак "защо?!".

Търсех път към теб, но

се подминахме, защо ли?!

Аз вярвах в нас, но ти - едва ли.

Поредният глупак в твоя живот...

Поредната сразена душа....

Поредното "не тук и сега".

Поредната грешна жена...

За  да спреш да ме обичаш...

явно не си знаел що е любовта...

Признай си и разбери...

не те обвинявам,

но вече не съм това дете,

което можеш да гледаш в очи -

сега съм една сразена и огорчена жена...

© Юлия Работова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??