Jul 8, 2009, 12:40 AM

Сразена

977 0 1

 

 

Времето дойде и си отмина

И казахме си ние сбогом,

но в очите виждах пак "защо?!".

Търсех път към теб, но

се подминахме, защо ли?!

Аз вярвах в нас, но ти - едва ли.

Поредният глупак в твоя живот...

Поредната сразена душа....

Поредното "не тук и сега".

Поредната грешна жена...

За  да спреш да ме обичаш...

явно не си знаел що е любовта...

Признай си и разбери...

не те обвинявам,

но вече не съм това дете,

което можеш да гледаш в очи -

сега съм една сразена и огорчена жена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Работова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...