МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
5.01.2019 г., 18:26 ч.  

Сребърен плач по тъгата 

  Поезия
365 5 9

Запокитена в плен на тъгата,

под сърцето си нося посоки.

Под езика си – камъче лятно,

а в очите си – сребърни локви.

 

И потичат косите ми черни

по гърба на последното време.

Посребряват смеха ми лежерно

неохотни, безспорни измени.

 

И на себе си вярна, все паля

фар пустинен с оголени нерви.

И изпращам тревожни сигнали

към безкрая с мечти непомерни.

 

Отговаря ми немият космос

с рой души покрай мене печални.

И изчезвам, с душа непреносна,

в заревото на гаснещ, тих залез.

 

5.01.2019    6.00

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??