Сред бялото остават две следи...
Във полумрака плътно прилепени,
танцуваме със теб последен блус.
Отчаяно си вкопчена във мене
като в очакване на силен трус.
Лицето ми докосваш леко с пръсти,
за да запомниш моите черти.
Сякаш сами на дансинга задръстен,
прощаваш се със мене нежно ти...
Заглъхват и последните акорди
на този наш безкрайно тъжен танц.
Помръкнали, след малко ще си ходим
по пътя, от съдбата начертан...
На дансинга оставаш прикована,
сбогуваш се със миналите дни...
Със поглед сервитьорът ни подканя
и гаснат бавно всички светлини...
След малко в две посоки ще поемем
и няма да е лека тази нощ.
Болезнено, но трябва да приемем -
изтегли любовта ни жребий лош!
Навън е бяло, тъжно и красиво,
блещукат във очите ти сълзи...
Вали снегът... Бъди щастлива!...
Сред бялото остават две следи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
