18.08.2021 г., 1:20 ч.

Среднощна поема 

  Поезия » Друга
1161 1 7

Преглътнете егото си...

Моля ви...! Изстреляни думи!

А толкова много боли...!

И така съжалявам,

че не виждате -

защитният ми щит

от бяла светлина...

И пушечните изстрели  -

като залп се сипят

и остават във вас самите.

Е, добре - днес си на върха.

Гордееш се - мачкаш

със отровни думи...

Но от върхът се пада лесно.

Ще има ли - кой ръката си

да подаде по- пътят ти...

надолу по - стръмното!

Дали бих се смилила

над теб - та това са си

твоите пушечни изстрели...

 

Научих ли се на търпение...!?

Мълчах - когато всичко

в мен крещеше...стига!

Защото от отровните ви

думи се свих затворих

душата си в мидена черупка

а песъчинките обгръщах

ги в седеф - пласт след пласт

за да опазя душата си

бяла и чиста...одрасках те я...

но любовта ми не изгуби посоката

а душата ги превърна в прекрасни

бисери - бели, сини, розови...

шлифовани до блясък...Доблест,

чест, родолюбие, любов,

чисти помисли, надежда,

любов, вяра, благодарност...

И нанизвам с радост

отминалите дни...

Та те ме правят - силна!

Ето вижте бисерите как блестят

и отразяват същността ми...!

 

Нощта е тиха и вълшебна -

открехвам плахо звездната завеса

на сцената на живота трябва

да съм силна - играя поредната си роля.

И казвам премълчани истини

и ролята ми става драматична.

Но няма нищо - казвам си

и това ще отмине...

Защото нощта е толкова вълшебна

изпълва се душата ми с любов и вечност...

В гримьорната събличам роклята си

изтъкана от звезди свалям тежкия си грим

и съм чудесна... и тръгвам смело...

Чуваш ли живот... има още толкова много

път да извървя и да се боря

за истината , мира и свободата...

И тихо си повтарям наум -

не губи посоката, мила...

 

11.08.2021г

Катя Джамова

 

 

 

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Георги, благодаря ти!
  • Хареса ми.
  • Какво е искал да каже автора на стиха Среднощна поема?

    Автора не е имал за цел да обиди или да нарани,
    изкарал е на подсъзнателно ниво теми от живота които
    го вълнуват за да намери търсените отговори.
    Благодаря ви от сърце за искрените коментари както и за
    различния прочит на стиха и градивната критика...

    Да ще пиша...ще пиша за всичко
    което ме докосва и вълнува...
    И извора вълшебен ще открия
    и в бокал от злато ще налея
    противоотрова срещу злото!
    Катя
  • А може би с последния куплет да започне? От "Нощта е тиха и вълшебна" и след него да споделиш горенаписаното, но без призивите, нека от апелно сстанеакапелно. Това его на нищо го правите. Че човек без его човек ли е?

    пп
    с ИринаКис
  • Клишетата идват малко в повече. Липсва ми индивидуалност тук.
    Съжалявам да го кажа, защото е хубаво написано и може би просто не трябваше да го чета.
    Понякога ми се иска творбите да са анонимни, защото много автори тук са ми симпатични, независимо какво и как пишат. Както и обратното. Извинявам се и на коментиралите преди мен.
  • Много актуално стихотворение поднасяш, Катя!
    Някои забравят, че както казваш ти - "от Върха лесно се пада". Обстоятелствата ги качиха за техен късмет горе, но обстоятелствата може скоро да ги свалят оттам. Всичко е диалектика. Върхът трябва да се заслужи с работа и с действия, а не с клевети, лъжи и голи обещания. Ще им гледаме сеира твърде скоро. А ти продължавай да ни радваш с поезията си - хем лична, хем обществена!
  • Катя, усетих и тъгата от понесените обиди и желанието , животът да продължи във ведра посока и полъхът на звездите, които обгръщат наранената душа . Всичко това прави стихът много човешки, наситен с положителна енергия, която вибрира във всяка строфа при прочит! Поздравявам те за написаното!
Предложения
: ??:??