Среднощна поема
Преглътнете егото си...
Моля ви...! Изстреляни думи!
А толкова много боли...!
И така съжалявам,
че не виждате -
защитният ми щит
от бяла светлина...
И пушечните изстрели -
като залп се сипят
и остават във вас самите.
Е, добре - днес си на върха.
Гордееш се - мачкаш
със отровни думи...
Но от върхът се пада лесно.
Ще има ли - кой ръката си
да подаде по- пътят ти...
надолу по - стръмното!
Дали бих се смилила
над теб - та това са си
твоите пушечни изстрели...
Научих ли се на търпение...!?
Мълчах - когато всичко
в мен крещеше...стига!
Защото от отровните ви
думи се свих затворих
душата си в мидена черупка
а песъчинките обгръщах
ги в седеф - пласт след пласт
за да опазя душата си
бяла и чиста...одрасках те я...
но любовта ми не изгуби посоката
а душата ги превърна в прекрасни
бисери - бели, сини, розови...
шлифовани до блясък...Доблест,
чест, родолюбие, любов,
чисти помисли, надежда,
любов, вяра, благодарност...
И нанизвам с радост
отминалите дни...
Та те ме правят - силна!
Ето вижте бисерите как блестят
и отразяват същността ми...!
Нощта е тиха и вълшебна -
открехвам плахо звездната завеса
на сцената на живота трябва
да съм силна - играя поредната си роля.
И казвам премълчани истини
и ролята ми става драматична.
Но няма нищо - казвам си
и това ще отмине...
Защото нощта е толкова вълшебна
изпълва се душата ми с любов и вечност...
В гримьорната събличам роклята си
изтъкана от звезди свалям тежкия си грим
и съм чудесна... и тръгвам смело...
Чуваш ли живот... има още толкова много
път да извървя и да се боря
за истината , мира и свободата...
И тихо си повтарям наум -
не губи посоката, мила...
11.08.2021г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
