Сред стаята с разбитите мечти
Не ми говориш... Свиваш се в гнездото
сред стаята с разбитите мечти
и думите ми откровени тъжно,
и може би напразно са към теб,
че в полета си блъскат се отвън
в заключената ти врата - и ето -
в страдание виновно рикошират
пред прага сив - по стъпалата тихи
разпръскват се на буквички беззвучни
и западният вятър ги отнася
като листа нанякъде в безкрая.
Молитви няма да изричам - Богът
е много надалеч и е зает.
Творецът там, отвъд, вселени нови
създава с вдъхновения красиви.
А дяволът е тук - ах, този дявол
е седнал в някой бар самодоволно
и пали си цигара след цигара,
от бирата на егото отпива.
" Какво ми пука... (казва той ехидно)
... за мъката на хората нещастни... "
и смигва на съдбата лицемерна.
Не ми говориш... Мрачно е гнездото
сред стаята с разбитите мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
