Среднощен гост

18.11.2014 г., 12:34 ч.

Поезия » Любовна

640 0 4

Среднощен гост

Среднощен гост почука на вратата

и някакъв размазан силует

прошепна: „Аз съм Самотата -

твой спътник ще съм занапред!

Не я очаквай! Няма да се върне -

отдавна е в прегръдките на друг,

от неговите ласки тя ще стене,

а ти ще си останеш бивш съпруг.

Той момък е на нейните години,

а ти за нея вече си старик!

Самотен призрак в спомени-руини,

във гърлото стаил сподавен вик!

Напразно със любов си я обграждал,

напразно над съня й ти си бдял,

напразно буен огън си подклаждал,

на него твой заместник се е грял!

Недей да страдаш – тя не заслужава!

Фалшиви чувствата й са били!

От днес нататък ще те придружавам

и болката със тебе ще делим!”

Любомир Попов

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

plama7 (Пламена Владимирова)

2014-11-18T23:11:19+02:00

Много ми хареса твоя стих, Любо!
Стихът навява тъга, но иначе е
хубав, докосващ, разбираем!
Желая ти вместо Самота на твоята врата
да почука отново Радостта!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2014-11-18T19:53:03+02:00

Много ми хареса!
Genereux (Любомир Попов)

2014-11-18T18:42:29+02:00

Благодаря ти от сърце "Щура омайнице"! Понякога една добра дума е безценна! Трогна ме!
djudjii (Жанет Велкова)

2014-11-18T13:23:25+02:00

Хубаво пишеш, Любо, изстрадано, човешко, без натруфеност. Емоцията е истинска и просто влиза в четящия. Такава поезия обичам. На всичкото отгоре си и безупречно ритмичен.