Среднощен гост
Среднощен гост
Среднощен гост почука на вратата
и някакъв размазан силует
прошепна: „Аз съм Самотата -
твой спътник ще съм занапред!
Не я очаквай! Няма да се върне -
отдавна е в прегръдките на друг,
от неговите ласки тя ще стене,
а ти ще си останеш бивш съпруг.
Той момък е на нейните години,
а ти за нея вече си старик!
Самотен призрак в спомени-руини,
във гърлото стаил сподавен вик!
Напразно със любов си я обграждал,
напразно над съня й ти си бдял,
напразно буен огън си подклаждал,
на него твой заместник се е грял!
Недей да страдаш – тя не заслужава!
Фалшиви чувствата й са били!
От днес нататък ще те придружавам
и болката със тебе ще делим!”
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
