radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
20.10.2014 г., 18:45 ч.

Среднощен одеон 

  Поезия » Друга
440 0 8

 

 

„Единствено ли аз, царице,

тъгата ти съм споделил?”

                         Радко Радков

 

В нощта на побелелите разпятия

пътувам вероятно към безкрая.

В дълбока нощ душата на Византия

с тъгата на камбаните ридае.

 

На мъртвата Византия фанфарите

простират в тишината канонади

с пълзящата мъгла на тротоарите

и стихналото ехо от парада.

 

Събирам вик в покоя на вселената.

На дъното са всичките останки.

С парцали мрак в съня на неродените

премина тихо тихата ù сянка.

 

Изпих сълза от пряспата на камъка.

Горчи до смърт сълзата от солено.

Отдавна няма принцове и замъци,

навярно вече няма ме и мене.

 

Но има бели врани от мълчания

в миражите на някогашна слава –

със много тишина за развенчаните

и много океани от забрава.

 

Бродирайки забрави върху камъка

душата на Византия ридае.

Светът е онемял; угаснал пламъка

и чезнат бреговете на безкрая.

 

На мъртвата Византия  гробовете

със себе си безпаметно говорят

в дълбока нощ от полета на совите

и тътнещ ледоход от метеори.

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??