24.06.2010 г., 12:50

Среднощен зов!

857 0 0

Нощ е сега...
Но аз не спя,
в мислите си ми ти...
О, спомняш ли си ти
онзи августовски ден,
когато ти се появи пред мен,
с усмивка плаха,
глас закачлив,
сърце, копнеещо за ласка и любов!
Ти беше моята загадка,
която беше скрита в моето сърце!
Ти беше моята нова любов,
за тебе бяха всичките мои мечти!
   Прозореца отворих леко,
   да влезе тихичко нощта,
   над масата стоя и твоите мисли
               искам да чета!
Дали ще ме забравиш ти
и кратка ще е любовта,
или ще си останем верни,
както сме сега?
  Това не зная,
  но бих изписала със ръка:
   Обичам те,
   но ти дали ме разбра?
     Пенка Петрова
        13.05.1994год
           2ч.40мин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...