osi4kata (Румяна Симова)
37 36
27.08.2004 г., 6:18 ч.

Среднощни размисли 

  Поезия
1896 0 4
Луната – щърбав първокласник,
се хили иззад тънкото перде.
Звездите мигат, не угасват.
Не ми се спи. Приготвям си кафе.

Ти спиш дълбоко, дишаш равно.
Изкарвал си със труд пари.
Не сме говорили отдавна
за себе си, както преди.
Омръзнах ли ти? Или ти на мене?
Какво така ни отчужди?
Защо понякога в съня си стенеш
и шепнеш името ми ти?
Какво сънуваш ? Спомен от далече?
Или е съвпадение на имена?
Кажи – защо не ме обичаш вече?
Аз също с теб ще споделя.
Преди ме гледаше особено и топло.
Други не гледаха така.
Сега с очи във мислите ми чоплиш...
Би ми обсебил мисълта.
Когато се докоснехме случайно,
от допира се раждаха искри ...
За друга днес мечтаеш тайно,
за друг копнея , може би.
Какво се случи? Нямам мира...
Защо към теб изгубих интерес?
Защо след работа не се прибираш?
Защо съм във невероятен стрес?
Защо не мога нощем да заспивам
и си говоря като лудите – сама?!
Защо по навик нежно те завивам?
Защо ми шепнеш името в съня?

Ощърбена Луната се засмива ,
намигат ми пет-шест звезди....
Кафето в кафеварката изстива,
а в чашата се стичат две сълзи.

© Румяна Симова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любим стих...
  • "Омръзнах ли ти? Или ти на мене?
    Какво така ни отчужди?
    Защо понякога в съня си стенеш
    и шепнеш името ми ти?"
    Невероятно е наистина!
    Поздравления!
  • Мисля че вече сьм фенка
  • Добре подредено. Добри сравнения правиш. Търсиш отговор на въпроси, така се започва. Има свидетел със свидетели - основен наблюдател, харесва ми неговия отговор на последователно преживяното!
    Знае кога да отговори! Зная, че стресът не трябва да е продължителен, долавя се и от случката!
Предложения
: ??:??