Среднощно
Питаш ме на мен нощта какво донесе,
дали бутилка вино или цвете?
Донесе ми една торба с обиди,
с отровни пръсти добрината ми раздра...
... онемях, окаменях и не заплаках...
Попивах някак си отровата,
питах - аз ли съм това?
Потърсих две очи - студени бяха,
душата тихо прорида...
... онемях, окаменях и не заплаках...
Мислих си, че дом съграждам,
вграждах своята душа,
слънцето на ум целувах
и ставах някак по-добра.
А днес заля ме пак отровата
на злоба, низост, суета...
На късчета разби надеждите,
захвърли ги в калта!
... онемях, окаменях и си отидох от душата ти...
С чаша вино, вгледана във утрото,
надигам мълчаливо тост.
Павехнало е цветето в градината -
а аз на таз земя съм само гост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
