Dec 19, 2007, 5:25 PM

Среднощно

  Poetry » Love
1.1K 0 8

Питаш ме на мен нощта какво донесе,

дали бутилка вино или цвете?

Донесе ми една торба с обиди,

с отровни пръсти добрината ми раздра...

... онемях, окаменях и не заплаках...

Попивах някак си отровата,

питах - аз ли съм това?

Потърсих две очи - студени бяха,

душата тихо прорида...

... онемях, окаменях и не заплаках...

Мислих си, че дом съграждам,

вграждах своята душа,

слънцето на ум целувах

и ставах някак по-добра.

А днес заля ме пак отровата

на злоба, низост, суета...

На късчета разби надеждите,

захвърли ги в калта!

... онемях, окаменях и си отидох от душата ти...

С чаша вино, вгледана във утрото,

надигам мълчаливо тост.

Павехнало е цветето в градината -

а аз на таз земя съм само гост.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъки All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесни стихове! Прочетох себе си. Сърцето ми заплака!
    Да, всички сме гости на тази земя. Това е голямата истина!
    Благодаря за цялото Ви творчество!
  • как съм пропуснала...много хубаво пишеш.
    с обич, мила Живи.
  • Ще я търсим тая вечност в красотата ли, в добротата ли...
    Може да я няма, но поне пътя да ни е приятен!!!
    Спокойна нощ!!!
  • Благодаря ви за топлия и искрен прием,приятели!!!Трогнахте ме!От няколко дни съм в този сайт и се чувствам като Алиса в страната на чудесата!А до тук ме доведоха моите вълшебни джапанки.... с тях си пътувам-заповядайте с мен!
  • Поздрав и от мен!!Малко песимистично звучи ,но дано е само в стиха.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...