Среднощно
Тихо, тихо, тихо,
тайно идвай при мен,
да откриеш покоя си,
примирен и обновен...
Аз пазя тайните,
обичат да лягат до мен,
следим нощните полети
и гадаем с чаша кафе.
Неловко ме следваш,
губиш се в моите думи,
очакваш едни предсказания,
чезнеш в слепи надежди.
Пътя си търсиш нахалост,
и нямаш компас за посока...
Късно е, тръгвай тихо,
оставам със тайните,
видял си, че се грижа за тях...
Тръгвай, пак ще се срещнем,
може пък, път да ти дам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
