Тихо, тихо, тихо,
тайно идвай при мен,
да откриеш покоя си,
примирен и обновен...
Аз пазя тайните,
обичат да лягат до мен,
следим нощните полети
и гадаем с чаша кафе.
Неловко ме следваш,
губиш се в моите думи,
очакваш едни предсказания,
чезнеш в слепи надежди.
Пътя си търсиш нахалост,
и нямаш компас за посока...
Късно е, тръгвай тихо,
оставам със тайните,
видял си, че се грижа за тях...
Тръгвай, пак ще се срещнем,
може пък, път да ти дам...
© Misteria Vechna Всички права запазени