radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
15.02.2014 г., 22:09 ч.

Среднощно сбогуване 

  Поезия » Друга
417 0 7


 

  /на жена ми/

 

Прости, любов! Аз много съм виновен.

Че имах свой мираж и свои тайни.

Кошмарите повтарят се отново

в безкрайна нощ с безпътици безкрайни.

 

В безкрайна нощ с кошмарите се боря,

с надежда може би да се събудя.

Среднощен гроб среднощно ми говори

с мълчания от много тъжна лудост.

 

И всичко тук за тебе ми напомня.

И всяка скръб жадуваше утеха.

Душата ти – самотница бездомна –

събира тишина в бездомно ехо.

 

Прости, любов! Заслужих си кошмара.

Ще чакам някога да се събудя.

В безлюдна нощ безлюдни тротоари

лежат в съня на много тъжна лудост.

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??