Среща
СРЕЩА
Пак е пуста масата край мен.
Кафето ú стои неизпито.
Свеждам поглед уморен -
сервитьорът гледа ме сърдито.
Разминават се стрелките в бяг,
секундите с минутите флиртуват.
Навън прехвърква мартенският сняг.
Очите ми във сълзи плуват.
Отмерва циферблата вече час.
Отвсякъде някой ме заглежда.
Умира в самотата всяка страст.
... Оплетен съм в кукувича прежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
