СРЕЩА
Пак е пуста масата край мен.
Кафето ú стои неизпито.
Свеждам поглед уморен -
сервитьорът гледа ме сърдито.
Разминават се стрелките в бяг,
секундите с минутите флиртуват.
Навън прехвърква мартенският сняг.
Очите ми във сълзи плуват.
Отмерва циферблата вече час.
Отвсякъде някой ме заглежда.
Умира в самотата всяка страст.
... Оплетен съм в кукувича прежда.
© Мимо Николов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
