Среща
Над всички влюбени до днес
виси закон неписан:
той пак така е слисан,
тя стъпва леко със финес.
Извивки меки на сърна
съзира той у нея.
Красавица и фея
с вълшебна нежност на жена.
И той е омагьосан, тих,
и стиска рози росни.
Ефирен миг се носи
с усещане за бъдещ стих.
И дълго, дълго ще мълчат,
един във друг прелели.
И устни страстно слели,
в целувка Времето ще спрат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
