Певецът пее тъжна песен
в случаен нощен ресторант.
Сега е зима, беше есен,
но отдавна тя бе квартирант
във този град с случайни хора -
съдби случайни, безизвестни.
Там пътят клюма от умора,
наслушал се на тъжни песни.
Във ресторанта влезе сянка.
Случайна беше. Не съвсем...
Наведе гордата осанка
при срещата със рус перчем.
Жената влизаше на прага
и сякаш блесна нещо там.
Случайно или пък съдбата
напомняше за минал плам.
И тихо, някак си случайно,
разминаха се на вратата.
Певецът пее тъжна тайна
за странните обрати на съдбата.