Среща
Един ден ти ще дойдеш.
Ръцете ти от старост ще треперят.
Трудно ще ти е да ме намериш,
За да положиш двата карамфила.
Един ден ти ще дойдеш.
Твърде късно. Но вечността е наша.
Все някога ще се срещнем.
В живота човек винаги отлага.
Може би ще пророниш сълза.
А може би не. Знаеш, че полага се,
Но оставаш все така дълбоко вглъбен.
Дошъл си не когато трябваше.
И ръцете ти старчески откъсват див бурен.
Така сякаш кичур коса от лицето ми отмятат.
Сякаш се вглеждаш в очите ми, в устата ми.
Предчувствайки какво ще ти кажа.
Ще ти кажа само едно: Ела!
Не се срещнахме с теб на земята.
Твърде дълъг път стоеше между нас.
Нека ни събере поне смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Накова Всички права запазени
