Среща
Един ден ти ще дойдеш.
Ръцете ти от старост ще треперят.
Трудно ще ти е да ме намериш,
За да положиш двата карамфила.
Един ден ти ще дойдеш.
Твърде късно. Но вечността е наша.
Все някога ще се срещнем.
В живота човек винаги отлага.
Може би ще пророниш сълза.
А може би не. Знаеш, че полага се,
Но оставаш все така дълбоко вглъбен.
Дошъл си не когато трябваше.
И ръцете ти старчески откъсват див бурен.
Така сякаш кичур коса от лицето ми отмятат.
Сякаш се вглеждаш в очите ми, в устата ми.
Предчувствайки какво ще ти кажа.
Ще ти кажа само едно: Ела!
Не се срещнахме с теб на земята.
Твърде дълъг път стоеше между нас.
Нека ни събере поне смъртта!
© Ваня Накова All rights reserved.
