Среща
СРЕЩА
Случайна среща. На паважа…
Между изплюти всякакви цитати
измачкани, предъвкани, изпрани..
Случайно срещнах Мисълта ти!
- Здравей! и казах и подминах
Небрежност. Просто демонстрация.
- Благодаря! – отвърна
Обичайно. Една от много непознати.
Кафе. Цигара. Ранно утро …
Очите ми превъртаха цитати
Минути шест за концентрация
Аз пак потърсих Мисълта ти!
Строфа. Разказ. Болка. Нежност.
Песен. Сцена. Полет в мрака.
- Бъди! и казах със надежда
- Дали? Отвърна ми оттатък
Зима. Вечер. Топли думи…
Роман и глас, мечти изпети
Вино, куче, горски друми..
И аз обикнах Мисълта ти!
Хотел. Такси. И млада дама.
Писък. Болка. Гняв и задух.
- Говори ли ти се? – попита
- Боли ме! – казах само
Разум. Вяра. Над нещата…
Тяло. Ревност. Не значими
Аз пак обичам Мисълта ти!
А суетата, тя е преболима.
Хора. Пътища. Автомобили
Среща. Допир. Поглед. Мило.
Гримът ти исках да изтрия
И да те гледам как заспиваш.
Така обичам Мисълта ти!
Разкажи ми притча Великане!
Ако някога отплуваш,
Тя със мене да остане!
5.03.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Димитрова Всички права запазени
И да мислите нямат грим, но колко хора чуват мислите, колко виждат само дрехите!
