Среща
СРЕЩА
Случайна среща. На паважа…
Между изплюти всякакви цитати
измачкани, предъвкани, изпрани..
Случайно срещнах Мисълта ти!
- Здравей! и казах и подминах
Небрежност. Просто демонстрация.
- Благодаря! – отвърна
Обичайно. Една от много непознати.
Кафе. Цигара. Ранно утро …
Очите ми превъртаха цитати
Минути шест за концентрация
Аз пак потърсих Мисълта ти!
Строфа. Разказ. Болка. Нежност.
Песен. Сцена. Полет в мрака.
- Бъди! и казах със надежда
- Дали? Отвърна ми оттатък
Зима. Вечер. Топли думи…
Роман и глас, мечти изпети
Вино, куче, горски друми..
И аз обикнах Мисълта ти!
Хотел. Такси. И млада дама.
Писък. Болка. Гняв и задух.
- Говори ли ти се? – попита
- Боли ме! – казах само
Разум. Вяра. Над нещата…
Тяло. Ревност. Не значими
Аз пак обичам Мисълта ти!
А суетата, тя е преболима.
Хора. Пътища. Автомобили
Среща. Допир. Поглед. Мило.
Гримът ти исках да изтрия
И да те гледам как заспиваш.
Така обичам Мисълта ти!
Разкажи ми притча Великане!
Ако някога отплуваш,
Тя със мене да остане!
5.03.2020
© Екатерина Димитрова All rights reserved.
И да мислите нямат грим, но колко хора чуват мислите, колко виждат само дрехите!
