20.06.2020 г., 16:00

Среща

1.1K 1 0

Вземи ме в 7 за вечеря,

за разходка, вино или филм.

Пет минутки все ще ти намеря

насред път, на пейка или в сън.

 

Към ядрото бързо аз потъвам.

Липси, дупки, празнини.

Тук ще съм! И ще ги запълвам,

сега и утре, чак до старини.

 

Знам, струва ти се малко сложно,

но хайде да мечтаем невъзможно.

Да те видя става неотложно,

важно, нужно, любовоположно.

 

Но ето - и през телефонната слушалка

почувсъвахме взаимния си зов.

Оказаха се километрите запалка

и неусетно запалихме любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Шахин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...