Вземи ме в 7 за вечеря,
за разходка, вино или филм.
Пет минутки все ще ти намеря
насред път, на пейка или в сън.
Към ядрото бързо аз потъвам.
Липси, дупки, празнини.
Тук ще съм! И ще ги запълвам,
сега и утре, чак до старини.
Знам, струва ти се малко сложно,
но хайде да мечтаем невъзможно.
Да те видя става неотложно,
важно, нужно, любовоположно.
Но ето - и през телефонната слушалка
почувсъвахме взаимния си зов.
Оказаха се километрите запалка
и неусетно запалихме любов.
© Фатиме Шахин Все права защищены