Вземи ме в 7 за вечеря,

за разходка, вино или филм.

Пет минутки все ще ти намеря

насред път, на пейка или в сън.

Към ядрото бързо аз потъвам.

Липси, дупки, празнини.

Тук ще съм! И ще ги запълвам,

сега и утре, чак до старини.

Знам, струва ти се малко сложно,

но хайде да мечтаем невъзможно.

Да те видя става неотложно,

важно, нужно, любовоположно.

Но ето - и през телефонната слушалка

почувсъвахме взаимния си зов.

Оказаха се километрите запалка

и неусетно запалихме любов.