Jun 20, 2020, 4:00 PM

Среща

1.1K 1 0

Вземи ме в 7 за вечеря,

за разходка, вино или филм.

Пет минутки все ще ти намеря

насред път, на пейка или в сън.

 

Към ядрото бързо аз потъвам.

Липси, дупки, празнини.

Тук ще съм! И ще ги запълвам,

сега и утре, чак до старини.

 

Знам, струва ти се малко сложно,

но хайде да мечтаем невъзможно.

Да те видя става неотложно,

важно, нужно, любовоположно.

 

Но ето - и през телефонната слушалка

почувсъвахме взаимния си зов.

Оказаха се километрите запалка

и неусетно запалихме любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фатиме Шахин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...