Среща
Днес случайно съзрях
очи потопени в тъга.
Вгледах се в тях и видях
<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" />безкрайно тъжна душа.
После косите погледнах,
върху им бе паднал снега.
В следите бели се вгледах,
признаци на старостта.
Тревожен стон долових
отронен от болка в нощта.
Молитва към Бога дочух
в гореща, смирена молба.
Гласа и бе тъжен и тих-
молитва за своите деца.
Звучаха думите в стих ,
за здраве и успехи в света
И тогава в миг пожелах,
да познавам тази жена.
Ала всъщност разбрах
че самата аз съм това
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
