Среща
Днес случайно съзрях
очи потопени в тъга.
Вгледах се в тях и видях
<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" />безкрайно тъжна душа.
После косите погледнах,
върху им бе паднал снега.
В следите бели се вгледах,
признаци на старостта.
Тревожен стон долових
отронен от болка в нощта.
Молитва към Бога дочух
в гореща, смирена молба.
Гласа и бе тъжен и тих-
молитва за своите деца.
Звучаха думите в стих ,
за здраве и успехи в света
И тогава в миг пожелах,
да познавам тази жена.
Ала всъщност разбрах
че самата аз съм това
© Анета Саманлиева All rights reserved.
