На сцената на нашия живот

в различни пиеси с теб играем.

В синхронна пауза между тях

се срещнахме във приказка наяве.

Като на пъстроцветен маскен бал

носехме блестящи, ярки маски.

Аз бях принцеса, а ти – крал.

Перото на живота ни омая с ласка.

Самозабравили се в краткия антракт

не искахме да зърнем края

на междупиесната игра – от пълен мрак

тя беше ни пренесла в рая.

Завесата на сцената се вдигна пак

и действието продължи безславно.

Събуди ни от унеса във сивия сумрак

и всеки към историята си се завърна.

Не успяхме да направим обща сцена в този филм,

но поне мечтаехме антракта да е вечен.

Историята ни се оказа тъжен водевил

без дим, цветя, аплаузи – бе обречена.

Сега в гримьорната свалихме маските и пак

напудрихме се щедро. Зад кулисите

очакваме реда си в този жалък фарс.

Но във антракта, знам, животът ще ни викне пак на бис!