Среща с Хадес
Наивник съм, прости ми,
че все съм жаден, без храна...
изминаха и няколко години,
откакто храни ме една жена!
Просяк аз за нейната милувка,
посягам и на себе си дори,
- една дори възвишена целувка
тя някога неволно да дари!
Орфей отдавна ми завижда
за тази моята любов...
и вярно, сляп съм, но се вижда -
при Хадес чак да ида съм готов!
... а богът порти да отвори
да ме покани и да вдигнем тост,
една сълза от обич да отрони...
- не си умрял, а мой си гост!
И някак си смирено ще приема
поканата от мъртъв бог,
сърцето свое ще заема,
навлизайки отново в Епилог!
А там ме чака мойта Евридика,
красива както никога преди,
обикнала ме, още младолика,
разтворила на своето сърце врати!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Костов Всички права запазени
