Наивник съм, прости ми,
че все съм жаден, без храна...
изминаха и няколко години,
откакто храни ме една жена!

Просяк аз за нейната милувка,
посягам и на себе си дори,
- една дори възвишена целувка
тя някога неволно да дари!

Орфей отдавна ми завижда
за тази моята любов...
и вярно, сляп съм, но се вижда -
при Хадес чак да ида съм готов!

... а богът порти да отвори
да ме покани и да вдигнем тост,
една сълза от обич да отрони...
- не си умрял, а мой си гост!

И някак си смирено ще приема
поканата от мъртъв бог,
сърцето свое ще заема,
навлизайки отново в Епилог!

А там ме чака мойта Евридика,
красива както никога преди,
обикнала ме, още младолика,
разтворила на своето сърце врати!