Среща (с мечка) - (истинска :)
Веднъж в гората отидох
и мечка прекрасна видях.
От очите и нежни захласнат,
чак при нея се спрях.
Огледа ме тя, помириса
и помисли, па каза на глас:
- Леле, ква си хилка, погледни са
не та ли хранят у вас?
Ала аз не загубих дар слово
мигом отвърнах и тихо:
- Хилка съм верно, ма здрава,
мож та изтупам на тепиха.
Ей чи кат зарадва са тя,
(кво ли са случи в нейната глава)
чи кат ма пригърна либовно,
кат ма зацилува (по мечешки зовно).
Ама аз ни са давам ей тъй (лесно)
уж подходих към нея по нежно,
па накрая я метнах по гръб
и са оказах в борбата пръв.
Ми то всичко добре (до тука)
ма тя ма ареса (и не ма пуска),
па тогаз и рекох направо:
- Убий ма от либов
или ма пусни, по живо по здраво.
Замисли се тя кратко и рече:
- Рядко някой среща мечка, човече
и не си тръгва жив,
тъй чиии... приготви са да си див.
Ще питате вии кво стана?
ми тя не издържа
(а аз нямам грам вина!) :)
21.08.2007 09:10
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
