Среща с музи
Веднъж си се разхождах по полето,
когато ненадейно притъмня.
Рояк от музи пърхаше в небето
и част от светлината на деня
отнемаше ми. Радостно ръце
потрих доволен; Ама че късмет!
"О, музи, вдъхновително яйце
снесете ми... нали съм си поет...
магията на истинските думи
пратете ми!" - нашепвах плах и тих.
Но някоя изцвъка се върху ми
и ето, че написах този стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
