8.04.2017 г., 0:51

СРЕЩА С НЕЯ

677 0 0

                                                          СРЕЩА С НЕЯ

 

                                                          Аз имам среща с нея

                                                          и знам ще се забави,

                                                          да бърза не умее,

                                                          с всичко ще се справи.

 

                                                          В кафето пия бира,

                                                          тя прави ми услугата,

                                                          щом срещнем се се спира,

                                                          без дъх все между другото.

 

                                                          Тя нещо ще погледне,

                                                          огромно любопитството,

                                                          в тоалета напредък,

                                                          има ли – въпросителна.

 

                                                          Тя среса ли се вече-

                                                          голяма въпросителна,

                                                          половин час изтече,

                                                          мен гледат подозрително.

 

                                                          Че сам стоя и чакам

                                                          за някои тъй странно е

                                                          трамваи колко тракат

                                                          към бирата хуманно е.

                                                          Да пия сам-самичък към бирата хуманно е.    

 

                                                          В шест сме се разбрали,

                                                          а осем без петнайсет е,

                                                          тя идва издокарана,

                                                          колко време избирала неясно е.

 

                                                          С ролкя синя по вкус нейн,

                                                          фризурата така прецизна, 

                                                          съвети от фризьорката нощем, денем,

                                                          връзката ни не но срещите са в криза.

 

                                                          Две бири аз изпих, не виждам,

                                                          по-слабо но очите ми по нея светнаха,

                                                          аз и поддръжката – значими грижи,

                                                          в седем тя ще цъфне чакана от в петък.

                                                          От пет броя два часа а в четири там ще съм.

 

                                                           Аз бира жуля а тя водка,

                                                           поне в бара щедрост ненадмината,

                                                           но глези се със сламка с портокалово сокче,

                                                           два-три пъти вкъщи на чипсче през годините.

 

                                                          24.09.16  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...