Apr 8, 2017, 12:51 AM

СРЕЩА С НЕЯ

676 0 0

                                                          СРЕЩА С НЕЯ

 

                                                          Аз имам среща с нея

                                                          и знам ще се забави,

                                                          да бърза не умее,

                                                          с всичко ще се справи.

 

                                                          В кафето пия бира,

                                                          тя прави ми услугата,

                                                          щом срещнем се се спира,

                                                          без дъх все между другото.

 

                                                          Тя нещо ще погледне,

                                                          огромно любопитството,

                                                          в тоалета напредък,

                                                          има ли – въпросителна.

 

                                                          Тя среса ли се вече-

                                                          голяма въпросителна,

                                                          половин час изтече,

                                                          мен гледат подозрително.

 

                                                          Че сам стоя и чакам

                                                          за някои тъй странно е

                                                          трамваи колко тракат

                                                          към бирата хуманно е.

                                                          Да пия сам-самичък към бирата хуманно е.    

 

                                                          В шест сме се разбрали,

                                                          а осем без петнайсет е,

                                                          тя идва издокарана,

                                                          колко време избирала неясно е.

 

                                                          С ролкя синя по вкус нейн,

                                                          фризурата така прецизна, 

                                                          съвети от фризьорката нощем, денем,

                                                          връзката ни не но срещите са в криза.

 

                                                          Две бири аз изпих, не виждам,

                                                          по-слабо но очите ми по нея светнаха,

                                                          аз и поддръжката – значими грижи,

                                                          в седем тя ще цъфне чакана от в петък.

                                                          От пет броя два часа а в четири там ще съм.

 

                                                           Аз бира жуля а тя водка,

                                                           поне в бара щедрост ненадмината,

                                                           но глези се със сламка с портокалово сокче,

                                                           два-три пъти вкъщи на чипсче през годините.

 

                                                          24.09.16  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...