Съдбата с тебе, знам, отново ще ме срещне.
Съдба горчива, от любовта неизживяна,
и пак във твоите прегръдки ще поискам
аз цял живот да си остана.
Защо ли има дни на радост и тъга?
Защо усещам, че отново ти остави ме сама...
Как трудно е да пиша с кървавото си сърце.
Този стих на теб обричам,
теб и лъжливото - Обичам те!
И не казвай, че съм закасняла.
Тази среща ти със времето отдалечи.
Когато страдах, ти не се обърна,
когато плаках, не избърса моите сълзи!
http://4storing.com/tncrp/1a75cfd48909ed0f211023362f83ad77.html - изтеглете си песента (много е хубава) от този адрес.
© Ваня Всички права запазени