17.05.2009 г., 21:36

Срещу живота

1.5K 0 25

Притискаш ме, Живот, със разни правила,

очакваш сведен поглед, подчинение;

раздрънканото твое, старо, колело

да бутам искаш в почит и смирение!

 

За Господар се имаш на робиня в плен -

играта, явно, си мислиш, че умееш.

Не знаеш ли, че огнената власт е в мен –

стихиите природни мога да владея!

 

Като отключена съм от бутилка - дух

отприщен. Аз нося име на богиня!

На мисли зли съм символ на разруха,

Непокварата ценя като светиня!

 

А теб, Живот, безмилостно ще погна

за щастието свое тръгвам аз на лов.

Дори да счупя всичките ти догми -

ще те преборя – името ми е Любов!

 

 

Бележка

В арменската митология Анахид е почитана като Богинята - майка: Богиня на плодородието и любовта.  Анаграмата на Анахид (х-се произнася много леко) е Диана - богинята на лова и луната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Заедно с името, носиш и духа на античната Анахид.Поздрави за красивия стих !
    <img src=http://s.rimg.info/bffc8340e86163ba80c1a95a2ce01bce.gif>
  • "А теб, Живот, безмилостно ще погна
    за щастието свое тръгвам аз на лов.
    Дори да счупя всичките ти догми -
    ще те преборя – името ми е Любов!"
    Вярвам ти, Ани!
    Бъди!
  • Пропуснала съм този прекрасен стих...
    Поздрави,Ани!!!
  • Ето това имах нужда да прочета! Как си го строила само този живот! Харесвам миговете на духовен ентусиазъм в стиховете ти! Привет!
  • Страхотно верую! Чак почувствах прилив на сили, прочитайки го!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...