3.05.2008 г., 14:57

Срещу мен

1K 0 1
Когато всичко свърши и безвремието започна,
аз пропадах в себе си и се чувствах ням,
и целият живот свърши, и сега съм на съд безсрочен,
и дори със греховете си в ада, пак съм сам.
Когато времето ме разгроми и съвестта пристигна,
аз броях дните на радост и те бяха далече,
и сега съдията дойде - гневът му изригна,
а ето, че се почувствах твърде полудял вече.

И аз
сега седя на стола на подсъдимия
и плащам за житейските си грешки.
Някой, някога, някъде...
(Да, смъртта бе облекчение поне)
И аз
сега се досещам за присъдите,
не защото всички съдници
са моите страхове...
(Да, самият аз съм срещу мен)


Когато сърцето ми спря, душата се изгуби,
аз си помислих за рая и получих надежда,
но сред демоните съм останал без думи
и срещу мен си имам огън изглежда.
Не се боя от наказанията, а от себе си,
няма по-страшно нещо от демона вътре в мен.
Не се страхувам от греховете си,
дори от дявола съм необезпокоен.

И аз
сега седя на стола на подсъдимия
и плащам за житейските си грешки.
Някой, някога, някъде...
(Да, смъртта бе облекчение поне)
И аз
сега се досещам за присъдите,
не защото всички съдници
са моите страхове...
(Да, самият аз съм срещу мен)


Колко е хубаво и колко ми харесва,
когато егото ми излезе от мен.
Да, призовано е тук като свидетел
и то ще се изправи срещу мен...
Не!
Не знам дали заслужавам наказание,
дори животът ми бе обикновен.
Заслужил ли съм цялото страдание -
да изправя себе си срещу мен?

И аз...
тихо, съдията с рога и тризъбец влиза
и той има причина за това отмъщение
(моля те, дай ми опрощение, дай ми опрощение)
След него се носят демони и той се облизва.
Ммм... нова душа ли надушваш, Сатана?
Ха, какво би получил от нея, всъщност?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не се боя от наказанията, а от себе си,
    няма по-страшно нещо от демона вътре в мен." По-страшно от това да си сам е само това да си сам с някого, а когато този някой си ти самият е сякаш да бъдещ арбитър в несъществуващ двубой...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...