5.10.2023 г., 13:18

Сричка в Божието слово

344 3 3

СРИЧКА В БОЖИЕТО СЛОВО

 

Живея във премъдри тишини –

говоря само – ако ме попитат.

Понякога мълча по цели дни,

по-древен и от камък в неолита.

 

От Божието Слово – сам и плах,

две шепички от извора си гребнах.

И думица дори не пропилях! –

когато е за някого потребна.

 

Замръкна ли под едрите звезди,

приказвам си с египетските мумии.

Човек е адски евтин, щом реди

безсмислици във нанизи от думи.

 

И не изричам дума, щом боли

и съска като степна пепелянка! –

и чист се будя с Третите петли,

аз – мълчаливецът Валери Станков.

 

От миличкия мой родилен вик

до простичкия мой човечен говор,

аз просто дишам прелестния миг –

да бъда сричка в Божието слово.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...