СРИЧКА В БОЖИЕТО СЛОВО
Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита.
От Божието Слово – сам и плах,
две шепички от извора си гребнах.
И думица дори не пропилях! –
когато е за някого потребна.
Замръкна ли под едрите звезди,
приказвам си с египетските мумии.
Човек е адски евтин, щом реди ...