Сродни души
Дали бе въпрос на късмет да се срещнем?
Дали пък съдбата това ни внуши?
А може би просто животът бе сметнал,
че сродни са нашите близки души.
Когато кръстоса с мен поглед в тълпата
душата ми твоята в миг разпозна,
мистично привлечени бяха сърцата
и вече различен за нас бе светът.
Изглежда духът ти аз вече познавах,
присъстваше моят дух в теб отпреди,
събори стените, събуди ме, давах…
и пластове нови от мен ти разкри.
Усещаше парещи чувства ти в себе си,
и сладост, и лудост, живот като в сън…
Надраскана беше душата ти с белези,
останаха тъмните сенки отвън.
Не зная дали е късметът насреща
или пък съдбата така си реши,
но сила привлече ни с теб безпогрешно
и прави ни заедно все по-добри!...
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
