Приятел най-добър си ти!
Или беше...
И приятел от приятеля не делеше!
Беше идол ти за мен,
а сега само надявам се някой ден
да си какъвто бе преди,
но ще се сбъдне ли това... Дали?!
От теб зависи, приятелю,
от теб и твоята воля,
но пробвай се... моля...
Защото така нараняваш и мен
и вече не сияя като пролетен ден,
а съм просто една мрачна и зимна нощ,
в чиито дебри самотен и уплашен бродиш ти...
За какво си мислиш, ми кажи...
Аз ще те изслушам, както в старото време,
макар мрачно и самотно, сърцето ми тебе отново ще поеме!
© Яна Христова Всички права запазени