Стара любов
Тази толкова стара любов...
Беше детска и толкова чиста,
и наивна, и пълна с мечти,
незабравяна никога, никога...
Тази сутрин пак ги видях,
във очите ти блеснаха спомени,
после влага... и мъничко смях...
И баналната скучничка Истина...
Тези наши прозрачни мечти,
толкоз мънички, толкова детски
и наивни, и смешни дори,
но такива до днес ги обичаме!
И си спомнихме топлите дни
и разходките тайни и явни,
онзи бяг под дъжда и дори
онзи трепет и първа целувка...
11:44
17.07.1997
© Манол Манолов Всички права запазени